Трусове на любовта

Новият сборник с разкази на писателя Димитър Томов "Трусове на любовта"

Димитър Томов не е от авторите, около които много се шуми, макар че критиката редовно отбелязва излизането на неговите нови книги. Още първият му сборник "Пришълец" (1986) привлече вниманието със свежия си език и непосредност на изображението. Някои разкази от този сборник предизвикаха надеждата, че в българската проза навлиза нов талант. Последва значителен период на литературно мълчание, прекъснат само от повестта "Животът продължава" (1990).

И ето че преди година на книжния пазар се появи ново томче на същия автор - "Безкрайният катун (цигански работи)", което веднага привлече вниманието на критиката и широката публика. Заредените с вътрешна анекдотичност и незлобив хумор увлекателни истории впечатляваха с ясната концепция, с избистрения белетристичен рисунък и преди всичко с хубавия си пластичен език. Лайтмотивът на "Безкрайният катун" беше изконният порив за свобода и волност, така присъщ на човека. Героите на Димитър Томов не признаваха както географските граници, така и ограниченията на времето. Техният артистизъм бе привлекателен и увличащ и пред нас авторът разкриваше патриархалния свят на добронамерени, чувствителни и умни души, на които се е паднала незавидната участ да живеят в условията на предначертан хаос, драпиран като уж демократичен преход.

Сега към публиката върви нов сборник с разкази на същия автор - "Трусове на любовта". В предговора към томчето академик Антон Дончев, един от най-големите съвременни български писатели, споделя: "Може ли да се намерят няколко думи, с които да се определи книга, в която има хиляди думи? Нали влюбените умеят с едно слово да определят неизброимите вълни от вълнения, които ги заливат: "Обичам." Словото-печат за книгата на Димитър Томов би могло да бъде "истинска". В нашия свят на имитации и подправяне върху все повече изделия се появяват печати "истинско". Истинска кожа, истинско злато, истински диамант. Ех, в случая не е диамант - налягането на авторовата енергия и умение не е успяло да спресова въглеродните атоми на реалността в решетка на диамант, - но нека да е топаз. Топаз върху пръстен за красива жена, обещание за бъдни дни на привързаност и любов."

И действително след първия прочит на разказите оставаме с прелестното усещане, че сме се докоснали до един свят на хармонията, спокойствието, добросърдечието, патриархалното достолепие и любовта. Трябва да разглеждаме в по-широк контекст присъствието на любовта в тази книга. Очевидно е, че в повествованието героите са движени от своите човешки пориви и страсти, от своите приятелства и неприязън, но внушенията на автора се извисяват над чисто човешките параметри на любовното чувство. Разкази като "Инджовите", "Славей или чучулига", "Горещ август", "Флоранс" и т.н. очертават своеобразния пантеизъм на автора. Димитър Томов има таланта да чува шепота на дърветата, между които се разхожда сянка на кошута. Той рисува своите пасторални пейзажи, в които изплуват като из фантастична мъгла села, махали, къщички, дворове, ниви, и пресъздава живота на герои, които живеят сякаш в едно социално безвремие. Разбира се, това е подвеждащо впечатление - някъде много дискретно, почти на подтекстово равнище, авторът загатва, че има и друга действителност, различна от идилично-романтичната, която пресъздава. Но вниманието му е привлечено много повече от невидимите пулсации и трансформации в душата на отделния човек, отколкото от социалния контекст, в който живеят, умират, любят се, възторгват, съзерцават, тъгуват и т.н. неговите герои. Димитър Томов съзнателно е избрал позицията на наблюдател, който иска да изтръгне доброто, хубавото, благородното, красивото от своите персонажи и да го превъплъти на страниците. В това отношение впечатляват "Следствен експеримент", "Наследници" (дори тук, при очертания трагичен финал ние не усещаме озлобение или нагнетяване на психологическо напрежение от страна на разказвача), "Братовчеди", "После".

Този особен талант на мекотата, на пастелно идиличното рисуване на духовни пейзажи се откроява най-релефно в новелата "Трусове на любовта" (дала заглавие и на цялата книга). Причудливо и почти невероятно е в едно така озлобено и наситено със скверни излъчвания време като днешното да прочетем толкова слънчева и нежна история на една любов. Авторът е имал щастливото хрумване да успореди човешките катаклизми на любовта с въображаемите трусове на едно разрушително земетресение. Любовта между двамата герои започва неусетно, сюжетът се разгъва леко и непринудено, докато в съдбовната нощ тяхната страст възпламва така неудържимо, че когато идва кулминацията на физическото и духовното сливане, ние сякаш присъстваме на земетръс от над седма степен по скалата на Рихтер.

Увлекателен и сладкодумен, забавен, но в същото време и задълбочен, що се отнася до психологизуването на своите герои, Димитър Томов ни поднася нова силна книга с разкази. На фона на стотиците художествени мутанти, които заливат всяка година българския книжен пазар, това томче с разкази прилича на бяла врана. По него няма да се възторгнат естестващите солипсисти и когнитивните дискурсисти, които естетически вибрират и музицират при появата на всякакви инфернални художествени полюции. Но тъкмо това подчертава и друго основно качество на разказите на Томов - умението да се следва проверената българска разказваческа традиция, неуморното желание да се дълбае в рудниците на българското слово и да се откриват все нови и нови златоносни пластове.

Иван Гранитски

Авторите Димитър Томов и проф. Боян Биолчев с директора на центъра Кирил Кадийски

На 20 октомври това пространство на духа привлече десетки почитатели на българската художествена литература. По наша инициатива, на издателите от „Български бестселър – НМБКП”“, бяха представени разказите на двама от най-ярките български белетристи – Боян Биолчев и Димитър Томов. „Писма от рая“ на проф. Боян Биолчев и „Трусове на любовта“ от Димитър Томов срещнаха своите читатели във френската столица. Книгите са преведени на френски език от проф. Стоян Александров, който на представянето им не спести комплиментите си и направи богат творчески портрет на двамата автори пред българо-френската публика. Актрисата Даниела Станчева, която също участва в превода, прочете по един разказ на двамата автори и доказа, че майсторски написаният разказ може за миг да те завладее и пренесе в света на своите герои.

Две книги - “Безкрайният катун” и “Трусове на любовта” доведоха във Велинград автора Димитър Томов и професор Марко Семов. Домакин на представянето на творбите на 24 март бе ОНЧ “Васил Левски”, чиято зала бе препълнена с хора. Отзивите на читателите бяха показателни, че Д. Томов е намерил точните теми, които днес вълнуват българското общество.

“Безкрайният катун” е сборник от “цигански истории”, за чиято оригинална българска образност през 2004 г. авторът бе удостоен с литературната награда “Николай Хайтов”. “Роми звучи модерно, но не означава нищо; няма нищо притеснително в названието “цигани”, те самите се наричат така”, каза Д. Томов на пресконференцията преди срещата с читателите. Той показа отлично познаване на психологията и историята на циганите, отчитайки как те винаги усещат кога централната власт е “лабава” и именно те са първите българи, тръгнали към Европа още в зората на демокрацията. Каква е разликата между циганските кражби и това, което се случва в Народното събрание, където всеки ден се рушат закони, попита Д. Томов и отговори: разликата е само в размера на откраднатото. Като най-голям проблем на циганите той посочи необразоваността, за която вина носи и държавата, защото позволява да не се спазват законите, според които основното образование е задължително. Няма нужда от парите на Сорос и от програми, достатъчно е да да ходят на училище, категоричен бе авторът. Той определи проф. Марко Семов като вдъхновител на тази книга и обеща нейно продължение, което пише в момента. Самият проф. Семов нареди “Безкрайният катун” сред най-добрата част на българската литература и дори сподели, че авторът “плаче за Нобелова награда”, защото си е “намерил дамара”. Димитър Томов не е пощадил циганската общност, но е търсил общочовешкото, почувствал е и е предал всички тънкости на циганската душа и любов, написал е не сладникав, а сериозен и суров разказ за този етнос. В днешното етнически разбъркано и провокирано да се разбърка време такива книги показват, че българската литература и писател не се поддават на противопоставянето, заяви М. Семов. И той защити позицията, че ромите не са виновни, че са крадци - виновно е нашето коленопреклонно поведение пред Европа, заради което си затваряме очите и им позволяваме безнаказано да вършат престъпления. Каква държава ставаме с това правораздаване и с това правосъдие, знае ли някой какво е скрито в преговорните глави, възмути се професорът. И Д. Томов, и М. Семов бяха единни в мнението си, че обявеното “ромско десетилетие” или “Декада за ромското присъединяване” е демагогия. Защото за едно десетилетие не можеш да вкараш в националната общност необразовани хора, които са се капсулирали и защото отпуснатите милиони потъват у вождове на цигански кланове, а не се влагат в образование.

Българинът днес ми изглежда като един объркан човек, аз самият съм объркан - така проф. Семов характеризира днешния българин. Според него нашите политици живеят с мисълта за поредната приватизационна сделка, но нито един от тях не търси отговор на въпроса каква държава ще бъдем след 15 години, нямаме никаква стратегия, нямаме вариант “Б”, ако не ви приемат в Европейския съюз. Не е ясно и какво ще стане, ако ни приемат в ЕС, но при такива условия, че ще се разплачем в душите си - България на проституция, обслужващ персонал, елементарно хотелиерство или България като държава на духа?!

Своето разочарование от днешната българска действителност сподели и Д. Томов, който освен писател е и директор на Университетското издателство “Св. Климент Охридски”. Той посочи като примери за нашето овчедушие огромните опашки пред КАТ - без никой да протестира, как ядем 20-годишно месо и пием алкохол менте - пак без протести и наказания. Българските политици не обръщат внимание на това, което ни убива всеки ден, те подменят дневния ред на обществото. Реалният национализъм е грижата за нацията - българската нация си отива, а някои измислят проблем за базите на НАТО, смята Д. Томов. Голяма част от тезите на Д. Томов и проф. Семов бяха преповторени на срещата с читателите. Много положителни отзиви, много въпроси, много споделени болки и мисли - това е равносметката от вечерта в ОНЧ “В. Левски”. Плюс едно ново приятелство с автор като Димитър Томов, чиито разкази и Антон Дончев не случайно определя като “истински”.

Елена Баева