 Сборник с разкази на Димитър Томов вече и на руски език
Табор, который уходит в небо
Димитър Георгиев Томов e писател, член на Съюза на българските писатели, председател на Българо-Руския юридически клуб, автор на няколко бестселъра, преведени на всички европейски езици.
Романът „Табор, который уходит в небо” (на български „Пътища”), удостоен с ежегодната награда на Съюза на българските писатели за най-добра проза през 2006 г., стана световен бестселър. Книгата е издадена на английски, френски, немски, шведски, финландски, италиански език. Изучават я в университети във Франция и САЩ, а от 2009 г. и в Русия.
В книгата ярко и плътно, остроумно и трогателно са разкрити всички страни на най-колоритната част от българското население – циганите. Авторът сякаш инкрустира красотата на живота със скъпоценни камъни на любовта, потапяйки ни в миналото, иронизирайки настоящето и пренасяйки ни в бъдещето. Той също така споделя с нас безграничната доброта на сърцето си, изстраданата мъдрост и болката на душата си за българите – „самотен народ от самотни хора”.
Твърда корица, 318 с. (ISBN 978-5-17-059740-6)
ООО „Издательство Астрель”, 2009
Път към Европа  
Път към учителите
Рецензия на проф. А. П. Герасименко |
На 20 май 2009 г. в ОУ „Свети Климент Охридски” – гр. Павликени гостува писателят Димитър Томов. С песента „Детство мое” и много прегръдки бе посрещнат той в родното училище. Младите журналисти бяха особено щастливи, че за сетен път техният приятел не изневери на традицията. Той направи дарение на училището - ценна научна и художествена литература, а на всяко дете подари своята книга „Нос Павликени” с автограф.
Възпитаникът на училището влезе в ролята на учител и изнесе пред учениците своя пореден житейски урок по родолюбие. Като истински журналисти с провокативно мислене учениците не можаха да не попитат какво би станало, ако всички депутати, министри, доказали себе си по високите етажи на властта, таяха неговата обич към родното и духовното. И всички ученици и учители си казаха: „Дано! Дано най-после има край на обзелата народа ни бездуховност! Дано по-често има дарители като Димитър Томов. Дано се върне възрожденският плам на дедите ни! Дано!” |
